Авто Био Графика на МагМо - дете в същността си

ВЕРУЮ
Живот на живота ми, винаги ще се опитвам да пазя тялото си чисто, знаейки, че Твоето живо докосване е за всички крайници на тялото ми.
Винаги ще се опитвам да държа неистините далеч от мислите си, знаейки, че Ти създаваш истината, която запали светлината на смисъла в ума ми.
Винаги ще се опитвам да гоня всички злини от сърцето си и да запазя любовта си цъфтяща, знаейки, че Ти заемаш мястото си в най-съкровеното светилище на сърцето ми.
Мое ще бъде усилието да Те откривам в моите действия, знаейки, че Твоята мощ ми дава сили да действам.
ГИТАНДЖАЛИ / Рабиндранат Тагор

Момера е моето рождено име, с което ме нарече баща ми в есента на 1964г., поправяйки името, което ми бе дала майка ми. Здравкова съм по фамилия. Родих се на първия учебен ден и бях орисана да се уча от всичко и от всеки. И така до ден днешен, когато мога да кажа с чиста съвест, че съм в пълния смисъл на думата"учещо творчество същество". Животът ми е шарен и магичен, движа се в една приказка от много части, с добри и характерни герои. Създавам многолико осъзнато изкуство с проекти, посветени на Майката Природа и хармонията между Нея и хората. От ранното си детство чета много и пиша какво ли не: приказки, поезия, песни, статии, пиеси. Имам няколко реализирани танцови спектакли, измислям методи за личностно развитие и арт профилактика, изследвам и експериментирам предимно на базата на практики и ритуали от древните култури. Вярвам в силата на собствения потенциал във връзка с Духа. Чувствам, че дълбоко в корена, където властва безвремието и повелява Световната Душа, всичи ние сме в неразривната си цялост и всеки е частица от съвършенството на Абсолюта. Общочовешкото изкуството е инструмент на индивидуалността да изразява своята благодарност и обич към Създателя си. В тази връзка ние сме съ-творци на вълшебния свят на вътрешното си дете, което се радва на вечно нарастващото блаженство.


  Житие-Битие-Творчество

Началото
Завърших Държавно Хореографско училище в София като отличник на випуска и до постъпването си в националния балет вече имах няколко роли / Графиня Вишня от Чиполино, Мари от Зле опазеното момиче, Па де дьо Пахита и Обер на концерти и турне в Гърция/. Бях оценена с Първа награда Младша възраст и на първия Национален балетен конкурс в Добрич.В началото на дейността си като балетен артист успях да направя кратка, но успешна кариера като Прима-балерина в Русенска и после в Софийска Опера. Създадох запомнящи се роли на сцените на няколко театъра и балетни фестивали. Интересния ми стил и усет за импровизация направи възможен творческия тандем с балетмайстора Хари Мехмедов, с когото сътворихме няколко едноакти миниатюри, като Болеро на Равел беше връх на успеха, Голгота взе награда за съвременна хоерография на варненския балетен конкурс, а със Слънцето по музика на Жан Мишел Жар възпламенихме плевенската публика. Любимата ми, коронната роля обаче си остана Мария Магдалена от балета Репетицията, а Медж от Силфида и Анна Александровна от Мъртви души бяха връх на личните ми артистични постижения. Случи се да танцувам и на сцената на Болшой Театър, явявах се на балетни конкурси, от които най-голама радост ми носеха наградите на публиката.
Някои критици се произнасяха ласкаво: "Експресивна и характерна балерина с тънък усет за стил, музикална и артистична, с много силна индивидуалност и уникалност на изпълненията си. Впечатляваща с яркото си присъствие, добра техника и изразителност на движение и поза", а други предвещаваха силна балетна кариера. Но аз бях разочарована от живота в театрите, от лицемерието и борбата за роли и след поредна травма реших, че е време смело да напусна това поприще и да отворя нова страница в живота си, напълно различна и вдъхновена от Науката за Себереализацията.



Семеен живот на село и духовна практика
Срещнах човек, с когото да започнем този нов и мечтан живот. Той бе актьор, философ, преводач и заедно четяхме книгите на Бхактиведанта Свами Прабхупад, започнахме духовни практики и окончателно напуснах светския живот. Роди се синът ни Хари. Отидохме да живеем сред природата, на селото на баба ми и да четем Пураните, да практикуваме бхакти йога и да отглеждаме сами храната си. Превърнахме къщата си в културен център, посрещахме приятели, правехме киртани и продължавахме да четем Шримад Бхагаватам и Бхагават Гита на глас. Амбицирахме се да построим ферма и духовен център за вегетарианци и ведантисти. Но съдбата бе решила друго и след като издържахме две години сред местни недоброжелатели във враждебна обстановка, след сериозни здравословни проблеми, трудности и битовизми, се отказахме от този грандиозен за тогава план. Урокът бе, че без сродни души - съмишленици, без духовна подкрепа е невъзможно и волю-неволю се прибрахме в София. Една година помагах на Нешка Робева на Герена и преподавах на гимнастичките класически екзерсиз , а бракът ми се разпадаше. Взех тежкото решение и излетях със сина ми от семейното гнездо. Започнах да уча балетна педагогика в Консерваторията. Дойде новият милениум.


Творчески тандем с Виктор Маринов: иновативни пърформанси, музикално танцови спектакли и проект СлънцеЛуна
Отново срещнах човек, с когото да споделя творческите си вдъхновения, духовните си търсения и шантавите си идеи. С Виктор създадохме уникални и забележителни творби, нашето творческо приятелство продължава и до ден днешен. След прекъсване от 7 години, аз отново се качих на сцената, този път като артист на свободна практика. През 2000 г сътворихме с Виктор нов вид музикално-танцов спектакъл на живо - "Движещи се Звуци и Картини": с балет, електронна музика, мултимедия и визия, декори от ултравиолетови картини грим и костюми. Играхме го в Театър Зад Канала. Проектът бе финансиран от Фондация ПроХелвеция и беше оценен като иновативно изкуство на няколко международни сцени и фестивали. В същия период участвах и в танцовите спектакли на колегата Сергей Арендар "Женска Алегория", с него поработихме и имахме чудесни постижения. През 2002 година, поставих балета "Кушкундалево" по приказки на Николай Райнов, с който участвахме в конкурс за млади хоерографи. Спектакъла се игра в зала 2 на НДК с балет "Арабеск" . Аз бях автор на хореографията и сценария, а Виктор - на музиката и визията, костюмите създаде ръчно Ямамото Мисако - японска художничка и текстилен скулптор. Имахме и завидни успехи в танцово-визуалните пърформанси с Ева Тенева, които представяхме на биеналета, изложби и дори клубове.


ФЕСТИВАЛЪТ
И все пак най-големия ни съвместен проект за фестивален и културен туризъм си остава "СлънцеЛуна", чиято цел е да представи традиционната и съвременна култура като туристическа атракция. Като фестивал, той си остава исторически факт от съвремието - първия тридневен"опън ер" с електронна и народна музика. Той естествено пожъна и най-големия ни успех, събра най-много публика и ценители, даде тласък и началото на всички подобни фестивални събития в България. Първото и второ издание осъществихме на Триградското Ждрело - природен феномен и в момента известна туристическа дестинация. Отново Про Хелвеция помогнаха, този път се включиха и други фондации, поканихме над 60 артисти и музиканти от 12 държави и бяхме отразени във всички медии, новини и предавания за култура. Това беше типично наша идея и разработка за събитие сред живата и уникална природа на Родопите, с цел да се развиват непопулярни за тогава дестинации. Необходимостта от среща на различни творци от различни краища на света за обмен се прояви в невероятни образци на арта и музиката, в хармония с природните дадености, исторически забележителности и културни особености на региона. Идеята дойде след ваканция на Триградското ждрело и вдъхновени от красотата на мястото изписахме проекта и потърсихме помощ. Успяхме да получим финансиране през април за "Форум на изкуствата - Триград 2001г". Така през август 2001г и 2002г се появи СлънцеЛуна на мястото, където в далечното минало тествали певците на Родопа заради естествената акустика, а пещерата Дяволското Гърло нашепваше легендата за Орфей и Евридика. Младото пътуващо поколение още помни електронните концерти на Исихия, Оле Лукое, Корай Йором, Фолтин, Трансформейшън, там изгряха звездите на български автори като ВиторсМоб и Ники Дичев, а Софи Тибо, Джеймз МакДоналд, Талита Маккензи, Ямамото Мисако, Щони Кокудев, Ричката, Венко и много други намериха публика и приятели. Заедно с Валя Балканска и Петър Янев, които почетно откриваха почти всяко издание на проекта свириха, пяха и танцуваха над 3 хиляди гости от цял свят. Още се говори за божествения звук и визия, обляли ждрелото на река Въча. От тогава, в пещерата правят "орфееви мистерии", а в селото посрещат гости в малки хотелчета и къщи за гости.

След успеха в Триград, проекта продължи да се развива в различни формати, с различни екипи и общини до 2012г, като откриваше все нови дестинации и смесваше съвременни артисти с фолклорни групи от всякакви краища. Така на туристическата карта на България изгря архитектурния резерват в с.Долен с две издания през 2005г, в който се появиха нови форми и участници, а магията на феномена "пеене на високо" бе открита за широката публика . През 2008г община Гоце Делчев прегърна идеята и проекта достигна "гнездото на орлите" в историческото село Делчево с няколко различни формата. С помощт и съдействие от кметство и община организирахме зимно СлънцеЛуна на традиционния Трифон Зарезан, с конкурс за домашно вино и представяне на атракцията "делчевска сватба". Лятното СлънцеЛуна започна да се случва на самото Слънцестоене с празник на древните тайнства и билки, с магията на Еньов Ден. Последното голямо издание на проекта през 2011г продължи цяла седмица и включхме още една забележителност - Приказната градина в Елин Пелин. Организирахме преход - пътешествие до рилските езера и завършихме в Делчево, на Изгрева в най-дългия ден с голям празничен ритуал, арт програма, парти и откриване на културния център с обновения площад на селото. Последните издание спретнахме с приятели тайно на Карадере през лятото на 2012, а през декември завършихме с голямо турне в големите градове, гостувайки в различни културни центрове с музикални практики и киртан. Изживяхме го като творческа свобода на фантазията и пуснахме духът на СлънцеЛуна да лети свободно към хоризонта. Така завърши едно 12 годишно арт приключение, донесло най-хубавите мигове, приятели и преживявания, с резултати, които надхвърлиха очакванията ни. Няма място, на което се е появило СлънцеЛуна, което да не е прогресирало, което да не се е развило в собствена посока, което да не е обновило енергията и хората в целия регион. В София възникна и веригата ресторанти-пекарни "Слънце Луна", която винаги е подпомагала всички събития с хляб, техника и невероятните сетове на Диджей Дхарба / Свилен Класанов - мулти артист, хлебар, готвач, пазител на старите сортове пшеници/, с когото ни свързва топло приятелство и още съвместни инициативи и музикални събития. Но нека да следваме времевата спирала и да продължим към град Гоце Делчев, в който живях около 4 години и не изключих тока на щастието.
Неврокопско, Пирин и нови хоризонти
След настъпването на новия милениум се занизаха няколко години, прекарани в пътешествия, школовка в керамиката и мечти за живот в планината. Така неусетно се озовах в Града - бившия Неврокоп, сегашен Гоце Делчев, в който прекарах почти 4 години. Там намерих много топъл прием, приятели и подкрепа от Общината и кмета Москов за доста инициативи извън фестивала СлънцеЛуна, който се пренесе в Пирин за последните си 4 издания и пожъна траен успех като туристическа атракция за целия регион. Макар и скромен, приносът ми за развитието на бутиковия и културен туризъм в няколко общини е факт. Този модел се следва и до днес, а фестивали като "Събуди се" и "Беглика" продължиха да го развиват . В Града открих себе си като учител и аниматор на рожденни дни, създадох танцовата школа "Самодива", с която направихме няколко спектакъла на сцената на Културния Дом, включих се в проект на Бизнес Инкубатора с Македония, представих Община Гоце Делчев на две международни туристически изложения / НДК - София и Велико Търново/със собствена концепция. С колега от местното радио реализирахме още една мечта - куклен театър "Мимо"със саморъчно направени кукли от лъжици, които станаха любима игра на много деца. В последната година задвижихме още един проект, "Шарената Къща" - място за обучение по изкуства и английски език, с акцент върху импровизацията и детското творчество. Така дойде момента, в който напуснах този спокоен и красив Град и се прибрах отново в родната София.
София - Премъдрата
Завърнах се при мама, при порасналото дете и ентусиазирано поех към йога средите. Студио Янтра ме прие в обятията си и там наред с класическата йога, която започнах да преподавам, изучавах обертоново пеене, киртан, мантри, участвах в събития, семейни констелации, детски програми, започнах да пиша приказки и пиеси, продължих да се развивам многоизмерно благодарение на специални за мен приятелства, които цъфтят до ден днешен в благодатно духовно общуване.
В годината на Дракона срещнах и Духовния си Учител Бхакти Алока Прамадвайти Свами. Получих посвещение в ХариНама и сериозно възобнових бахкти йога практиката. Включих се в международни инициативи за Правата на Майката Земя и Обединените Нации на Духа. Замечтах за за български клон към Университета за Потомствена мъдрост, роди се идеята за образование чрез Разказвачество и разпространение на народни приказки и древни практики като орфеизъм, богомилие, колобърство, билкарство, знахарство и възтановяване на загубената връзка с Майката Природа. Междувременно се включих в още една голяма инициатива - Healing Chant, след пътуване в Берлин и няколко участия там с новосъздадената ни група "Рада". През 2013 организирахме еко веда фест "Жива Земя" в Елин Пелин и пътуваща кухня-ресторант "Шатрата Вринда". С нея участвахме на 6 фестивала с веге специалитети и вечерна музикална програма. Същата година се появи и "Шарената Къща" в София, в която хит бяха детските програми и рожденни дни с разказвачество и театър, не издържахме финансово и я затворихме, а аз продължих пътя си в други пространства. Група Рада стана популярна с музикалните си практики :Healing chant, участвахме на фестивали, гостувахме в йога-студия, създавахме събития на открито. За известен период бях и учителка в кооператив РиРиРа, където продължих идеята с обученията чрез театър и приказки. После дойде един много силен ренесансов период.

СлънцеЛуна и Проект Storyteller Exhibition
2018 година донесе много събития. СлънцеЛуна отново ме срещна със Свилен и задвижихме една стара наша идея. Станах организатор и PR на културната програма в новия, последен ресторант от веригата "Слънце Луна" на Алабин 22. В течение на няколко месеца живяхме в постоянен фестивал. Старта бе даден от поетичния пърформанс на Христо Уорнър - жестомимичен уличен поет от Австралия, който стана и кръстник на проекта за връщане на разказваческите традиции. Случи се да ни гостуват Теодоси Спасов и Георги Дончев с премиера на музикални импровизации в "Кавал и Контрабас". На сцената изгряха звездите на Туй Мамаки от Нова Зеландия с нейните авторски песни и хора на "Киприте", Елфите от Берлин Анка и Гош, 44 струни ни посветиха в магията на Изтока, Косьо и Зора изпяха албума Лале, Еро спретна финландски напеви в обертон, Моро разказа за Реката, Основно Ветрове повяха и с мандалите на Илина, няколко кокошки с петел изляха радостта си в народни песни, "Суфи вечер" събра поезия с дервишки танц, на "Небо" се появи гайда, лунна соната и бас. Всичко завърши на Игнажден с "Ватаф", хорото на силата и Гранде финале. После Свилен напусна София, ресторанта премина в други ръце и аз отново поех в неизвестна посока. Фестивалния Дух на СлънцеЛуна отлетя с неповторимото си вълшебство...
Стартирахме с приятели Арт център "Арарита" и част от дейността се премести на нов адрес заедно с музикалните и танцови кръгове - практиките на група Рада.
МагМо и Дървото на Желанията
Старо приятелство ни свързва с актьора Заро Кнезовски, а той беше създал театрална сцена в Арт Фондацията за моноспектаклите си. Покани ме да направя представление за деца с разказвачество. И приказката отново оживя. Цялата сцена се превърна в Дървото на Желанията, отрупано с мандали, а аз играех всички роли под тях и разказвах нашата история, която възкръсна от страниците на моите "чернови". Маг Мо и Дървото на Желанията беше попадение в репертуара, а освен всичко стана пътуващо представление. Цялата 2019 година мина в творчески подем и много приказки се появиха на бял свят. Пишех и подготвях най-интересните, осъществихме турнета, мечтаех за издаване на книжка и ютуб канал на Разказвачите. Така неусетно времето спря. Дойде Великото зануляване и започна епохата на ковитяните, локдауните и ваксинационните схеми. Фондацията затвори, а ние - артистите попаднахме във вакума на 3D реалността. За да не губим жиеата връзка, се събирахме в апартамента на моя близка приятелка, който превърнахме в "Студи8"и там продължихме да практикуваме музика, танц и разказвачество. Отново се срещнахме със Свилен, този път в неговата малка фабрика за хляб от стари сортове пшеници на Диканите. Там се събирахме всяка седмица заедно с Ееро Турка, замесвахме ритуално с песни хляба, после с танци го печахме и хората получаваха своите поръчки. Тази практика ни обедини и много прекрасни идеи се родиха. Музикалната пекарна днес съществува в село Еремия, където по настоящем живеят и двамата. А аз продължих да търся своето място под слънцето в неспирния поток на творческите си пориви. В последната година участвах в двата ханг-пан фестивала в Родопите като Шеф-готвач, където споделих изкуството на готвенето, гостувах на "Събуди се" с Разказвачеството, дирижирах оркестър "От кол и въже", направих възтановка на ритуала "Еньова Буля" за Слънцестоенето.



Всичко тече и се променя, времето неотклонно следва закономерностите си и в момента отново събирам материали и хора за осъществяването на проекта "Изложба на Разказвачи". Добри приятели и съмишленици помагат - вече имаме екип, търсим финансиране и правим сайта. Скоро ще се чуе и види, защото Дървото на Желанията изпълнява всички желания когато му се разказват приказки, а това както знаем е единственото му желание. Такова е условието, така и се случва. Тук представям един дълъг списък с проектите, които създавах през годините, някои от тях активни, други не. Но всички - вдъхновени от цяла плеяда Духовни Учители и прекрасни души. На Тях посвещавам всичките си усилия и енергия, от Тях получавам благословията да продължа.
Хари Ом Тат Сат

*СЛЪНЦЕЛУНА - Проект за културен и фестивален Туризъм в няколко варианта: Форум на изкуствата СлънцеЛуна, 12 издания, от 2001 до 2012г. Пътуващ фестивал 2012 - Квантов преход, ЕкоВеда фест Жива Земя - Елин Пелин, от 2013 до 2015г, Фестивална&PR програма - Сцена СлънцеЛуна -2018г.https://momera.blogspot.com
*Шарената Къща - Проект за семеен духовен център: 2008г - 2011г вГоце Делчев - Делчево, 2013-2014г. в София. Предлага обучения по изкуство, прави събития и осъществява най-ярките детски рожденни дни с театрално-танцови пърформанси. https://web.facebook.com/TheColourfulHouse/
*Група РАДА - Музикално-танцов Проект за практикуване на Йога на звука и движението. - Healing chant & Dance. Всички уастват в кръг, възпяват мантри и песни за Майката Природа от различни култури и йога пътеки, танцуват се танци на силата, дервишко въртене, йога балет и др. Целта е духовно и личностно развитие, арт терапия и профилактика на озъзнаането. https://web.facebook.com/radhagroup/
*Балетна формация Самодива - театрално-танцов проект за детски танцов театър. Създаден в Гоце Делчев през 2008г, с няколко прояви на фестивали и самостоятелни спектакли на сцените на Града. https://web.facebook.com/groups/365586728850/
*Театър на лъжиците МИМО - театрален проект за детски куклен театър за анимация и рожден ден с елементи на обучение във всички изкуства. Разработват заедно с децата кукли от дървени лъжици с коси и дрехи от прежда, декори, костюми, а после децата се учат да импровизират и разказват приказки и легенди от народното творчество. https://web.facebook.com/ТЕАТЪР-МИМО-140745895942110/
*МандалаАрт Ателие, МАНДАЛНИЦА - проект за осъзнато изкуство, изучаване и пракикуване на мандалите от прежда OJOS de DIOS - древна ритуална практика на уичолите от Мексико. През 2016г се с културата на индианците и създава ателие в дома си. Под формата Мандалница, Мо прави семинари, уъркшопи и декорации на събития. Мандалите се продават по поръчка и за специални случаи. Като фънгшуй инсталация имат голямо влияние върху енергиите в дома. А като ежедневна практика са йога на цвета и скаралната геометрия. Имат лечебна и трансформираща функция. https://web.facebook.com/MandalArtAtelie/










Коментари

Популярни публикации