Добре дошъл у дома!

Добре дошъл у дома, малък атом на любовта! Истинското общуване в доброта може да се случва само когато хората се намират под влиянието на Саттва гуна, имат редовни практики и контролират ума, нали така. Да имитираме е твърде изкуствено, но помага да влезем в роля. Така поне за кратко можем да усетим спокойствието и разумността, да огледаме ситуацията и да реагираме "от името на героя", т.е. да си представим вътре в себе си как би реагирал и общувал вътрешния ни мъдрец или вътрешното ни дете. Но това е възможно само ако следваме добри примери и познаваме природата на светците. Ако сме чели и слушали бития и жития, приказки за добри примери. Там винаги има и лошия пример, за поука, за да направим разликата. В общи линии народната Мъдрост го е казала по много начини: не правете като тях, да не станете за смях, който вади нож - от нож умира, каквото почукало - такова се обадило, който копае гроб другиму - сам пада в него....включително и ако те ударят по едната буза - обърни и другата...Което за мен лично е практика по смирение. Ако си получил шамар от Съдбата, бъди готов да понесеш още един и да благодариш, че Тя се грижи за теб и ти дава знаци. Тези дни виждам много такива знаци, примери и ситуации, в които контролирано реагирам - в смисъл, че се сещам как трябва и се старая да вляза в такова състояние - на великодушие и смиреност, да не осъждам и критикувам, да бъда позитивна - всяко зло - за добро. Защото все по-често осъзнавам, че Господ е осъзнат за своите енергии и има капацитета да вижда, чува, чувства и контролира видимия и невидим свят. Колкото и да се напъваме да бъдем като Него - няма да се получи. Тогава започва отдаването: щом не мога да променя нищо, то тогава нека се приема такъв, какъвто съм и се оставя на енергиите да правят са мен това, което Божествената Душа от сърцето ми иска. А не да следвам представата за себе си като за някой друг герой. Да, "опознай себе си" беше един от надписите по стените на йогастудията... Аз съм индивидуалност, но само като дух. Като материя съм 24 елемента с всичко, което ме заобикаля.Цялото ми преживяно минало, е за да ме подготви да приема дара на безусловната любов. Само в любовта, аз бих могла да изживея всички емоции и да се реализирам като пълно цяло, такова каквото е всяка точка от пространството - център на окръжност. Щом Бог е във всеки атом, то колко много Бог има в тялото ми и въпреки това аз не съм това тяло? Когато напълно се разгранича и едновременно се слея с божиите енергии, тогава ще почувствам това, което чувства и Духа - безусловна, безкористна и чиста любов към Твореца, към себе си и към творението едновременно. В този смисъл - благодаря за травмите от детството, защото всички ги имаме, за шамарите от съдбата, за несъвършените си родители, за мъките, за страданията и за обидите. Защото вече получавам даровете на тази любов, към която ме е водил Духът през всички житейски драми и ситуации. Защото само ТОЙ може да го направи лично за мен, само Той знае кое е най-доброто за мен и само Той може да ме обича с цялата си любов, за да мога и аз да Му отговоря със същото....Да съм толкова незначителна и едновременно толкова велика е наистина невъобразимо. Но това е реалността на събудената душа! Да бъдеш вечен любящ и любим - това е вечната форма на Искрицата Светлина и истинската мечта на всяка душа - напълно постижима и реална: добре дошъл в божествената обител, малък атом на любовта!