РУМИ - структура на събитието

РУМИ - поема за вътрешния смисъл

Спектакъл-ритуал-практика - посветен на 750 години от божественото напускане на Великия Суфи Поет и Мистик

Въведение в полутъмнината.

Съдбата: Харно и Благо! Намасте, Ашколсун, Пампариос, любими на Бога Души. Добре сте дошли, в пространството, в което няма време и няма място. Приятно ми е да ви срещам тук. Съдбата ме наричат, но аз също като вас съм слуга на слугата на слугата на Бог и Неговите невъобразими, непостижими, всевечни лили - игри. Съдбата не винаги е справедлива. Тя дори е непостоянна и на едни дава много, а на други взима много... На едни дава малко, а на други взима малко. Но когато срещне Велика Душа, та се прекланя, така както Бог се прекланя пред Себеси. Днес всички ние се прекланяме пред Махатмата, простичко наречена РУМИ. И ще изживеем заедно Неговата сватба-единение с Любимия, с Този, който живее във всяко сърце и всяка душа е частица от Него. В намиране на вътрешния смисъл, да поемем по Пътя, който ТОЙ ни е посочил...Доверете ми се и ме следвайте. Аз ще бъда вашия водач в това пътешествие към СЪЩНОСТТА. С Божията ЛЮБОВ.

„Вярата в сърцето не е студено изваяние от камък. Обикналите БОГ почитат Го с копнежа си единствено към Него“
Месневи - Мевляна Джеляледин РУМИ

ЗВЪН на звънче. Светлините угасват. Тишина. Започваме да дишаме дълбоко. Чува се глас и „Когато Умра“ прозвучава на фарси. Съдбата запалва свещта на олтара. Душата пали всички останали свещички, които са подредени пред всеки участник. Звук от дъждовни капки. Звънтящо дихание. Чува се гласа на Ангела на Вдъхновението – древен напев и шептяща мелодия. Съдбата чете:

Когато умра

Когато умра

Когато ковчегът ми се извежда

никога не мисли, че липсва ми този свят

и не проливай сълзи, не оплаквай, и не съжалявай.

Аз не падам в бездната на звяра.

Когато видиш да носят трупа ми

не плачи за моето напускане

Не си тръгвам.

Аз достигам вечната любов

Когато ме оставиш в гроба, не казвай сбогом.

Помни, че гробът е само завеса за рая отзад.

Ще видиш само мен да слизам в гроба,

а сега погледни ме как ставам.

Как може да има край?

Когато слънцето залезе или луната залязва изглежда като край,

изглежда като залез. Но в действителност е зора.

Когато гробът те заключи, тогава душата ти е свободна.

Виждал ли си някога семе, паднало на земята

да не възкръсне за нов живот?

Защо трябва да се съмняваш в оживяването на на семето, наречено човек?

Виждал ли си някога кофа, спусната в кладенец да се връща празна?

Защо да оплакваш душата, която може да се върне

като Йосиф от кладенеца?

Когато за последен път затвориш устата си,

твоите думи и душа ще принадлежат

към света, в който няма място и няма време...

Дълга пауза и песен, звънчета, звук на гора и птици....Съдбата продължава:

От душата към Душата

Момера

Приветствам те със слънчев цвят - мой Святий, Крехкий АЗ!

С длани вплетени в сърцевината,

поднасям себето на Същността.

Мислите ми бавно слизат от пространството,

като точици на хоризонта се белеят.....

Разкажи ми за доверието, а аз ще ти прошепна.

Как събудих се в тъжния си сън докосната с дихание на лято...

Как липсата на нещо малко, но съществено

захвърли ме на бряг след буря от съмнения...

Как вятъра ми даваше надежда с всеки следващ полъх...

но аз боях се за любов да прося....

Как водата ми разказваше за звуците от ладията,

в която си приказваш нощем сам с Луната...

Повярвай в Мен и ще Ме видиш – каза ми...

Благодаря ти, че си тук...И там...Навсякъде...

Че жив си и си част от Себе си!

Бого-творя Те днес и вярвам, че винаги ще слизаш,

за да се откривам в Теб и в Имената ти .

Туптящи във безкрайното творение на Вселюбящия Баща-Създател.

Където Ти си Свят.... и Син.... и Дух...

И Себе си. В едно със Себето.

И с мен – капка към прахта от стъпките Ти падаща...

Ти нещо трепна в мен, стопи леда в сърцето ми ....

А аз бях Кай - целунат от Снежната Кралица...

която даде ми задачка да напиша думичката „вечност“на паважа.

Така отнесена, за любовта забравила...

душата си превърнах в острието.

Ледът скова света, дъха ми стана на кристали....

И плаках дълго, плаках много, видях Го в пазвата на залеза...

Какво е То - незнам със сигурност, но знам, че съществува винаги...

И че лекува от вечността душата...

И чак сега започвам мъничко да стоплям...

какво е да кърви, какво е да боли сърцето...

И колко сладост крие при бодлите розата...

Как тук, сега сме аз и Ти.

...и цялата съвкупност от животи...

Прегърнатите в ТЕБ души.

Тихата песен и звънчетата продължават. Съдбата посочва Тайната и тя чете следващите стихове, а Съдбата засвирва на флейтата заедно с гласа на Ангела:

НИРВАНА

П. Яворов

Спят вечните води, безбрежните води - бездънни,
но в тях се не оглеждат небесата звездни,
и бродим ний наоколо безсънни,
и тръпнем пред безмлъвните им бездни.

Спят вечните води, бездънните води - безбрежни,
над тях се не навеждат хоризонти мрачни...

И впиваме ний поглед безнадеждни,

и тръпнем пред догадките си здрачни.

Предвечните води, всевечните води - кристални,
бездънни и безбрежни, призивно прохладни...
Но страх ни е да пием, нас - страдални,
безсънни, безнадеждни, знойно жадни.

Страх

Халил Джубран

КАЗВАТ, ЧЕ ПРЕДИ ДА СЕ ВЛЕЕ В МОРЕТО
РЕКАТА ТРЕПЕРИ ОТ СТРАХ....
Поглежда пътя изминат
от върховете в планината -
криволичещ и дълъг през гори и села.
А пред себе си
вижда океан така голям,
че за да се влее
изглежда възможно единствено
ако изчезне завинаги.
Но друг път няма.
А да се върне реката не може.
Назад не може да се върне никой.
В ЖИВОТА НЯМА КАК ДА СЕ ВЪРНЕШ НАЗАД.
Реката трябва да поеме риска
да навлезе в океана.
Само така страхът ще изчезне,
защото точно тогава ще разбере,
че не става въпрос да изчезне в океана,
а самата тя да стане океан.

Съдбата продължава с думите: В началото бе тъмнината и само Божието слово се носеше над непроявеното. И запява ОМ108.

Пеенето продължава заедно с молитви, ОМ НАМО БГХАГАВАТЕ ВАСУДЕВАЯ заедно с всички участници и инструменти. Постепенно затихва и в тишината, в звуци на дишане, дъжд, звън и други перкусии, Душата и Сянката се появяват в центъра, осветява ги светлина. Сядат гръб с гръб, притихват и започва Песен на Ангела на Вдъхновението:

Песента на Душата. Започва и семата – танцът на Душата:

1.ДУША, Помни! /в ла минор, инструментал и гласове

Интро: В Тишината на Твоето Утро Изгрявам, копнея

В чистотата на Твоето Слово разцъфвам, живея – инструменти и глас

I куплет: В светлината на Твоето Утро Изгрявам, копнея

В чистотата на Твоето Слово Разцъфвам, живея

С красотата на Твоята Мъдрост, разбирам, милея

И със всяка изминала Вечност, със обич се смея

Припев: Помни, Помни, Помни, Душа помни!

Своя полет, своя полет, своя полет ти съхрани! Х 2 2.

IIкуплет: На крилете на Святия Дух лети към небето

и лицето ти нека сияе сърцето да Познае

Земята под теб е свещена музика

Любов там, където ти стъпваш, влюбен в Бог

Припев: Помни...

IIIкуплет: Чиста е сълзата на чистото сърце,

търсещо светлината на Божието лице

В светлината на Твоето Слово изгрявам, живея

И душата, разтворена книга - Ти пишеш във нея

В светлината на Твоето Слово изгрявам, живея

Посети душата ми, Ти Любовта Си в мен всели

Припев: помни, помни, помни, душа, помни!

Леко и незаметно, песента се прелива в мантрите:

2. АСАТОМА САДКА МАЯ /ла бемол и /до мажор/

ТАМАСОМА ДЖЙОТИР ГАМАЯ

МРИТЙОРМА АМРИТАН ГАМАЯ

ОТ ИЛЮЗИЯ, ВОДИ МЕ В ИСТИНА, ОТ ТЪМНИНА, ВОДИ МЕ В СВЕТЛИНА

ОТ СМЪРТТА, ВОДИ МЕ КЪМ ВЕЧНОСТТА

3.ГОСПОДИ, ПОМИЛУЙ/ СПАСИ И СЪХРАНИ. СВЯТИИ БОЖЕ СВЯТИИ, КРЕПКИИ, ПОМИЛУЙ НАС, ГОСПОДИ ИСУСЕ ХРИСТЕ, СИНЕ БОЖЕ МОЙ, ТИ ЛЮБИШ НАС, ГОСПОДИ ИСУСЕ ХРИСТЕ СИНЕ БОЖЕ МОЙ, ОБИЧАМ ТЕ И АЗ. /ла минор/

4. РАДХА РАМАНА ХАРИ, РАДХЕ ГОВИНДА, РАДХЕ ШИААМ: РАДХЕ РАДХЕ, ДЖАЙ ШРИ РАДХЕ, РАДХИКА РАМАНА, ДЖАЙ ШРИ РАДХЕ/ре минор/

5. ЦАРСТВОТО БОЖИЕ/ре минор, многоглас:

Аз съм в хармония с живата природа

Нека Божието благословение протече през нас х4

Да се въдвори Царството Божие в нас, Божие в нас

Да бъде Волята Божия

Да се въдвори Царството Божие в нас, Божие в нас

Да бъде волята Божия, Царството Божие х 8

Въдворява се! Въдворява се! Царството Божие! В МЕН.

6.СЪБУДЕТЕ СЕ, СПЯЩИ ДУШИ! ГОСПОДИ, НАПРАВИ МЕ ИНСТРУМЕНТ НА ТВОЯТА ЛЮБОВ! /до мажор/

7.СЛАВА ТЕБЕ, ГОСПОДИ, СЛАВА ТЕБЕ, ХАЛЕЛУЯ + ХАРИ ХАРАЙЕ НАМА КРИШНА, ПАНЧА ТАТВА МАХА МАНТРА И ХАРЕ КРИШНА МАХА МАНТРА

Песента постепенно затихва. Гонгове, купи, звънчета и каратали продължават да звънят, но затихват и те. Пълна ТИШИНА. Затваряме очи. Интеграция. Медитация. БЛАГОДАТ. Светлина.

                                                 КРАЙ на Първа част

следва: 30 мин. Антракт за чай, предлагане на книги за същността, проветрение и почивка. Свещичките горят.

ВТОРА ЧАСТ:

Започваме отново с угасване на светлините, лека медитация, дишане и дружно ОМ. Звучат 99 имена на Аллах. В центъра се върти Душата със Съдбата си.

Следват: 1.Три ИЛААХИ в изпълнение на Сянката и Нейната Тайна. Центъра свободен за танц, всички припяват и участват.

2. МАМА МАНА МАНДИРЕ/ моля Те, обитавяй храма на моето сърце/ми минор

3. Химн на група Рада: РАДХЕ РАДХЕ РАДХЕ, РАДХЕ РАДХЕ РАДХЕ, РАДХЕ РАДХЕ РАДХЕ, ШЯМА, ШЯМА ШЯААМА... ШЯМА ШЯМА ШЯАААМ, ШЯМА ШЯМА ШЯААМ, ШЯМА ШЯМА ШЯЯААМ, РАДХЕ РАДХЕ РАДХЕ.....ДЖАЙЯ РАДХЕ, ДЖАЯ РАДХЕ, РАДХЕ РАДХЕ РАДХЕ ШЯМ, ДЖАЯ РАДХЕ, ДЖАЙ ШРИ РАДХЕ, РАДХЕ РАДХЕ, РАДХЕ ШЯАААМ. / в ми минор/

4. ДЖЕЙ РАДХА МАДХАВА, ДЖЕЙ КУНДЖА БИХАРИ,

   ГОПИДЖАНА ВАЛЛАБХА, ГИРИБХАРА ДХАРИ, ГИРИБХАРА ДХАРИ

   ЯШОДА НАНДАНА БРАДЖАДЖАНА РАНДЖАНА,

   ЯМУНА ТИРА ВАНА ЧАРИ/стара мелодия от тува, от ла минор/

5. Четене на стихове от РУМИ: Ангелите

6. ТХУМИ БАДЖАРЕ МАНА, ТХУМИ ДЖАПАРЕ МАНА, ХЕЙ, ШРИ РАМ ДЖАЯ РАМ БХАДЖАРЕ МАНА. /АЗ ЖИВЕЯ В КРАСОТА, АЗ ЖИВЕЯ В РАДОСТТА, АЗ СЪМ ПЪЛЕН СЪС ЛЮБОВ И ХАРМОНИЯ, 

7. ТУМИ МЕРЕ МАНДИР, ТУМИ МЕРЕ ПУДЖА, ТУМИ МЕРЕ ДЕВА ДАТА, ТУМИ МЕРЕ ГУРУДЕВА / ТИ СИ МОЯ ХРАМ, ТИ СИ МОЙТА ПУДЖА, ТИ МИ ДАВАШ БОГА, ТИ СИ МОЯ ГУРУДЕВА, РАДХЕ РАДХЕ ГОВИНДА, ГОВИНДА РАДХЕ /в ла минор/

8. Нарасимха ПРАНАМ – песента на Нарасимха – защитника /в ре минор/

9. РАДХЕ РАДХЕ, ДЖЕЙ ШРИ РАДХЕ, РАДЕЕЕ, ДЖЕЙ ШРИ РАДХЕ.

   РАДХЕ ШРИ РАДХЕ, РАДХЕЕЕ ДЖЕЙ ШРИ РАДХЕ

   РАДХЕ РАДХЕ, ГОВИНДА ХАРЕ

   РАДХЕ РАДХЕЕ ГОПАЛА ХАРЕ

   ХАРЕ КРИШНА, ХАРЕ КРИШНА, КРИШНА КРИШНА ХАРЕ ХАРЕ

   ХАРЕ РААМА ХАРЕ РАМАА, РАМА РАМА, ХАРЕ ХАРЕ/до мажор/

10. ШИКШАЩТАКАМ / ла минор/

11. Четене на стихове от РУМИ, на фона на следващата мантра: ОМ МАНИ ПЕДМЕ ХУМ /фа мажор/

12. Шивая Нама ОМ, Шивая намаха

13. Дурге Ма, Кали Ма

14. ХЕЙ БХАГАВАН, ХЕЙ БХАГАВАН!/ми минор/

    ШАНТИ МАИ, ХЕЙ БХАГАВАН, МАНГАЛА МАИ, ХЕЙ БХАГАВАН

    ПРЕМА МАИ, ХЕЙ БХАГАВАН, АНАНДА МАИ, ХЕЙ БХАГАВАН!

15. НАРАСИМХА КАВАЧА

    Джайа нрисимха шри нрисимха
    Джайа джайа джайа шри нрисимха
    Уграм вирам маха вишнум
    Джвалантам сарвато мукхам
    Нрисимхам бхишанам бхадрам
    Мритьормритьюм намамиахам

16. МЕРЕ ГУРУДЕВ

    Мере Гурудев, чаранон пар, сумана шрадха ке арпита хее

    Тере хеедена, хай джо хай, Уахи туджако, самарапита хее

    На прити хе, пратити хе, на хи пуджа, на шакти хее

    Мера яха ман, мера яха тан, мера кан кан, самарапита хе

    Мере Гурудев, чаранон пар, сумана шрадха, ке арпита хе

    Тума хе хо бхаава мере, вичарон меин пукарон мейн.

    Банале янтра аб мучуко мере сараватра самарапита хе

    Мере ГуруДев, чаранон пар, сумана шрадха ке арпита хе.

17. РАДОРО ДАРОСЛАВО, РАДОРО ДАРОСЛАВО,

    РАА РАДОРО, ДАА ДАРОСЛАВО/веда словена мантра за бог РОД, в ми минор/

18. Последни стихове от РУМИ и Молитва за МИР , чете и води  - Ангела на Вдъхновението

Постепенно всичко затихва.  Оставаме няколко минути в тишина и медитация. Душата духа свещичките. Съдбата изгасва последната на олтара. Отново звучи "Когато Умра" на фарси. Интегрираме преживяното в тишина. Звън на каратал. Лампите светват....

                               Край на събитието. Благодарности и пранам.