Всяка дума-песен, всяка стъпка танц....
В златната епоха на събудената душа: ВСЯКА ДУМА Е ПЕСЕН - ВСЯКА СТЪПКА Е ТАНЦ
„ Душата на Брахма се въплатила в съгласните, тялото – в гласните, сетивата – в шипящите, силата – в полугласните звуци, а дейноста на сетивата – в седемте музикални ноти.“
В древните времена, говоримият език, бил много по-различен от езиците днес. В древността, хората използвали сричките, дадени им, лично от Брахма. Всеки можел да използва тези срички и да получава свежи и нови значения. Идеите в изразяването, били неограничени и свободни от правила и закони. Думите можело да бъдат създавани от всеки. И всеки можел да разпознае новите, създадени от другите хора думи, защото, всеки знаел значението на оригиналните срички.
Днес, някои наричат този древен начин на изразяване Vatan (Ватан). Разбира се, преди писменият Санскрит, имало такъв, който не се записва. Санскритският, в днешни времена е структуриран език. Всеки език, става структуриран, когато се превърне в писмен. Това е неизбежно, защото буквите са ограничено число, както и думите, произлизащи от тях. Освен това, писмените езици, имат нужда и от граматика. Всичко това, се случва, поради намаляването на силата на човешката памет, в Кали Йуга. Трябва да сме благодарни на Шрила Вйасадева, за използването на структуриран, писмен Санскрит, който е по-лесно разбираем за хората в Кали Йуга, предаващ ни цялото знание от Двапара Йуга - в Кали Йуга, епохата, в която невежеството преобладава. Практически, никакво знание не е достъпно в тази епоха, освен, ако не идва от друга епоха. И това е възможно, благодарение на писмената азбука.
И така, трябва да сме наясно, че ние не говорим живи езици. Езиците днес, не притежават вродена, естествена динамика, за да могат да се създадат нови думи, според нуждите на всеки говорещ. Понеже, никой няма да разбира, какво казват другите.
А в духовен смисъл, какво представлява езикът? Той е форма на себеизразяване, която е естествена и оригинална, за всяка индивидуална душа. И когато някой говори, той бива разбиран от всички. Всяка отделна сричка в този духовен език, има собствено значение. Комбинациите от тези срички, са неограничени и създават нови и обогатени значения. И освен това, този език, звучи като песен. Той е не само мелодичен, но и експертно композиран от говорещия, по отношение на ритъма, поетичното значение и стъпка.
На материален план, ние мислим, че музиката, трябва първо да бъде композирана, след това записана с музикални ноти и след това репетирана, преди да бъде изсвирена от опитни изпълнители. Но, в духовният свят, съвършените музикални композиции, биват изпълнявани спонтанно. Не отнема никакво време между измислянето и изпълнението на тази музика. Същият принцип, е приложим и в танца.
Ние мислим, че опитните танцьори, неуморно репетират движенията си и съвършенството, въобще не е достъпно за всички танцьори. В Духовният Свят, всеки е експерт в танца, без нужда от упражнения и репетиции. Фактически, това трябва да бъде критерият за добър танцьор, дори тук. Музикантите, които просто сядат и композират музиката си, веднага, свирейки или танцьори, които танцуват спонтанно, са най-добрите. Те са най-близо до духовният начин на изразяване и изпълнение. Но, все пак, дори такива есперти в композицията и танца, в материалният свят, са ограничавани от стила, както и от телесните ограничения.
Духовният Свят е фокусиран върху любовта към Шри-Шри Радха и Кришна. Това е тайната на артистичното изразяване. За тези които искат да станат майстори в това изразяване, има строфа в Ади Лила (4.124), в Чайтанйа Чаритамрита:
„Любовта към Радхика е моят учител, и аз съм Нейният танцуващ ученик. Нейната према, ме кара да танцувам нови и нови танци.“
Автор: Абхайа Мудра Даси
Превод: Агнихотра Даса
Коментари
Публикуване на коментар