ЕньовДен - лятната нова година

Еньовден и слънцето

Малко хора знаят, че всъщност Еньовден e част от тридневен празничен цикъл, свързан с лятното слънцестоене и е третият последен ден на слънцестоенето. Големият слънчев празник започва на 21 юни и продължава три дни. Завършва точно на Еньовден, който според мен е най-силният ден в енергийно отношение. Тези три дни са били специално почитани от предците ни, като пътят на слънцето по небосклона към сакралната точка на слънцестоенето е бил най-мощното време за изцеление на болни и осъществяване на гадания за бъдещето. Има редица обреди и ритуали, свързани с енергийното обновление и такива, свързани със старата българска магия. Най-важни в енергиен план са изкъпването в реки и езера, както и палене на Еньовски огньове и прескачането им, събирането на билки преди изгрев слънце и гаданието за бъдещ съпруг на момите. Специални билки са били събирани и поставяни под възглавницата на момата, а каквото и който сънува през нощта-това й е съдбата. Еньова Буля е още един обред с много дълбоко сакрално значение. Еньовден е празник, чиито корени се губят хилядолетия назад в миналото. Преди много, много време той е бил част от тридневен празничен цикъл. Започвал е на 21/22 юни и е завършвал на 23/24 юни. Тъй като сме приели християнството, този празник се е "слял" с църковния празник рождество на Св. Йоан. Източноправославната Църква отбелязва рождението на Св. Йоан Предтеча точно на 24 юни. Но най-важното е, че Знанието се е запазило въпреки това смесване и объркване. Благодаря на Пазителите на това Знание от все сърце, че го направиха достъпно за нас и позволиха то да бъде разпространено сред хората! За какво Знание говоря? За изгубеното! За това, че когато една баба на село ми каза, че огънят на Еньовден се прескачал "за здраве" не знаеше колко е права, но и колко малко всъщност е това, което е останало в паметта ни като знание. Тук става въпрос не само за физическото здраве, което тя имаше предвид, но и за духовно и енергийно пречистване, за "изгаряне" на старото и пречистване. Всички тези зрънца истина, които са останали са важни и ценни, но дойде времето да разкажем как стоят нещата в действителност и да покажем не само едно парченце от пъзела, а цялата картина! Та така...Защо според вас този цикъл е тридневен, а не пет или шестдневен? Защото три е код. Това е кодът на нашата реалност и той е свещен. Не знам дали знаете нещо за старата българска магия, но ще ви кажа, че в нея често се среща числото три. Три жени правят заклинанията понякога, три са орисниците, които орисват бебето. Три е и свещеното число в християнството-Бог Отец, Син и Свети Дух. Три пъти по три е силата, която е нужна, за да се задейства едно заклинание и три пъти по три е силата на цената, която идва след него. Но стига толкова за магията, увлякох се 🙂 Лятното слънцестоене е време на обновление и пречистване. Време, посветено на плодородието, но не само плодородието на земята, а и плодородието на жената и хората като цяло. Знаейки това много лесно ще можем да си обясним защо старите българи са изпълнявали обреда Еньова буля. Бабите казват, че се прави за здраве и, за да се измоли благословение от Бог за плодородие и благоденствие. Така е. Но това е само върхът на айсберга. Надолу в пластовете има още толкова много. Защо изобщо обредът прилича на сватба? Защо избират малко момиче да е Еньовата буля, а не жена в родилна възраст примерно? Защото всичко има смисъл. В езотеричните пластове на Знанието има едно събитие, наречено Сватбата. Това е съчетанието на Небето и Земята, на духовното и материалното, на земното и небесното, на ежедневното и празничното, съчетание на два различни свята. Точно тази велика сватба се пресъздава с обреда Еньова буля и се отбелязва в периода на слънцестоенето. Избират малко момиченце заради девствеността и чистотата му. Защото обредът трябва да се извърши от изключително чиста жена. В миналото такива са били жриците, по-късно тази роля старите хора са дали на децата, поради липса на жрици и защото са знаели, че по-чисто от детето няма. Обличат малко момиченце в премяна на булка. В бяла булчинска риза и червен воал, на главата венец от билки и цветя. Носят детето на ръце и влизат във всяка къща в селото. Еньовата буля е най-важният човек в този ден и навсякъде тя е приета с голяма почит. Момите от селото я носят на ръце и не позволяват булята да стъпва на земята. Защо? Защото тя е между световете. Защото тя е земен представител на цялото село, добил свещената чистота и право да венчае чрез себе си земното и небесното. Тя е чистият посредник между земята и небето и затова не бива да докосва земята. Тя се намира във въздуха в пространството между двата свята. Детето пее специални обредни песни и отправя молитви към Бог за здраве и благоденствие на стопаните на дома, за плодородие и за добруването им и добруването на цялото село. След като са посетили всяка една къща в селото, пространството на населеното място вече е пречистено и те се отправят към къщата, в която предишната вечер момите от селото са наляли в менче мълчана вода, събрана от три извора, и са потопили всяка своята китка от цветя и билки, вързана с червено конче. Към всяка китка момите прикрепяли нещо свое. Я пръстен, я сребърна паричка, я гривничка, за да маркират своята си китка. Водата е донесена от три девици, налята от три извора в мълчание. Донесена е до предварително избран дом и е внесена вътре в пълно мълчание. Защо се прави това? Защото предците ни са знаели, че водата има памет, че тя запечатва енергията около себе си и най-силно се активира и повлиява от словото. Затова и се казва, че словото е свещено. Защото чрез него можеш да убиеш или да сътвориш. То прави водата животворна или не в зависимост от човека, който го изрича и от думите, които той използва. Именно затова водата е била наливана и донасяна в пълна тишина. Момите потапят всяка своята си китка в менчето и го оставят в двора до цъфнал трендафил под звездите. Тук китките на момите престояват цяла нощ. Този обред се нарича ладуване. Лада е била богиня на любовта, женствеността и плодородието. Пристигайки в избрания дом, булята изважда една по една китките от менчето и ги подава на момите. Най-старата жена от селото гадае по тях какъв ще е бъдещият жених на момата. Булята мълчи и отговаря само, ако я попитат нещо. По нейните "случайни" детски отговори са гадаели бъдещето. Еньовден е един от най-силните летни празници, обвързан с почитта на хората към слънцето и земята. Към Бога и силата на живота. Хората, които се играят на Еньовден както и водата, използвана в обредите се наричат мълчани. Защо? Защото мълчаната вода е най-чистата и неопетнена в енергиен аспект вода. Хорото, което се играе около огъня се изпълнява в пълно мълчание и без музика. То се нарича коло и е сключено, затворено хоро. Тоест няма начало и край. По този начин пространството вътре в хорото, където е огънят е максимално пречистено и е свещено. Навечерието на Еньовден (23.06) е магично по много причини. Тайнството, което се случва през тази нощ много дълго време е било пазено в тайна от посветени хора, наречени пазители. Пазено е, защото случващото се през тази нощ в енергиен план е толкова важно за нашия свят, че е било опасно да се разпространява сред непосветени хора. Днес нещата са различни. Голяма част от хората "пораснаха" и напреднаха духовно. Светът е друг и е време да разкажем цялата приказка. В тази нощ небето и земята са "отворени" в енергиен план и световете се сливат. Небето и Земята се сливат. Звездите излъчват своята енергия най-силно и тя "попива" в земята, в билките и цветята, във водата. Ако някъде има заровено съкровище то започва да свети със син пламък. Само най-чистите и добри хора могат да видят това сияние и да се сдобият със съкровището. Дядо ми, Бог да го прости, лично ми е разказвал за човек от нашия край, който навремето така открил скрито имане. Когато слънцето изгрее рано сутринта на Еньовден то активира енергийно цялата тази сила, попила в земята и водата и чудото се случва! Билките стават най-лековити в този ден, водата е свещена и целебна. Но има едно условие. Да събереш билките и да се окъпеш в реката, язовира или морето, точно в мига, когато първите лъчи докосват земята. Билкарите събират билките още преди изгрев и когато слънцето изгрее те вече са ги приготвили и поставили на земята. Така слънцето ги благославя с първите си лъчи и активира магичната им целебност. След това всички се събличат и се втурват към реката, язовира или морето, за да се изкъпят в силно заредената вода. Така се лекували безнадеждно болни и жени, които не са могли да имат деца. Освен физическото лечение обаче, къпейки се във водата хората се пречистват енергийно и духовно. Така възстановяват енергийния си баланс. Билките са винаги 77 и половина. Билкарите казват, че познатите болести по човека са точно 77, а половината е незнайната болест, тази без име. От мен да знаете, че най-силен и опасен е обект, чието име е незнайно и неназовимо. На практика този обект е безсмъртен и недосегаем, но пак се увличам 🙂 това е въпрос от друга тема. Числото 7 също е код, както числото 3 и е свещено. Половината билка, която билкарите набират за незнайната болест се намира по следния начин. След като сте събрали всички 77 билки и сте готови, затваряте очи и в тишината около себе си слушате гласовете на билките и на земята. Накъдето ви затегли сърцето натам тръгнете. Когато почувствате, че някое растение ви "вика" и ви "проговори", наведете се и откъснете от него само половината. Това е половината билка, лекуваща незнайната болест. През деня жените и момите събират цветя и билки, правят от тях огромен венец през, който всички от селото преминават за здраве. Още един ритуал за енергийно очистване. Кръгът на венеца е символ на вечния живот, защото кръгът е съставен от съединени край и начало. Когато краят се слива с началото се образува вечност. Кръгът на венеца е и олицетворение на слънчевия кръг. Минавайки през този "портал" от билки и цветя, човек се пречиства енергийно и се зарежда с живителната им сила. Във всяко семейство стопанката изплита венец от билки и цветя и го окачва над входната врата. За всеки член от семейството се нарича отделна китка и се връзва с червен конец. През нощта се оставя навън и сутринта по нея се гадае за здравето и благополучието му през годината. Понеже това е време, в което световете се сливат, до нашия имат достъп самодивите. И тъй като те са пазителки на горите и растенията, събраните билки се откупуват от тях. Всички събрани билки се поставят в кръг на земята и жените, които са ги събирали играят затворено мълчано хоро около тях. В пълна тишина, без музика. В някои краища на България на полето се оставя и храна. Обикновено пита и вино. Вечерта се палят Еньовски огньове, които са олицетворение на слънчевата енергия. Огънят е проекция на слънцето. Прескачат се за здраве, а аз бих казала и за енергийно пречистване. Огънят е стихията, която има най-голяма пречистваща сила. Докато водата очиства нежно и деликатно, огънят очиства като изпепелява негативното и енергизира с нова живителна сила. Тук ще ви кажа нещо, което нямам как да докажа, но подозирам, че когато огньовете са се превръщали в жарава е имало хора призовавани от силата на огъня, които са влизали боси да играят в нея. Ако такъв човек, призван от силата, пренесе през тази жарава болен човек, той ще оздравее. Но това е много лично и съкровено мое знание, което само споделям с вас без претенции за достоверност. Дори и да се е изпълнявал подобен ритуал, то той отдавна е потънал в забвение. Около огньовете също се играе мълчано хоро. Те са два. Единият е мъжки и около него играят мъжете, а другият е женски и около него играят жените. Към края на празника двете хора се сливат и се превръщат в едно голямо хоро. Тук символизмът на сливане на мъжката и женската енергия е повече от ясен 😉 Способността на билките да лекуват по Еньовден е най-голяма, но не бива да оставяме на заден план и силата на огъня и водата, защото те също имат способността да лекуват и пречистват. Рано сутринта на Еньовден, когато слънцето изгрява то трепти и ако видите това трептене ще бъдете здрави през цялата година. Защо? Защото най-мощни и целебни в енергиен аспект, слънчевите лъчи са в първите секунди на изгрева. Обърнете се назад и ако сянката ви е цяла то ще сте здрави през цялата година, ако е частична и липсва нещо от нея то ще боледувате-още едно народно гадаене за здраве в този ден. Росата също е целебна. Ако нямате възможност да се потопите в река, язовир или море, росата има същата енергийна функция. Измийте лицето си със сутрешната роса или ходете боси по нея, това ще ви пречисти и ще ви зареди с нова живителна енергия. Направете си венец от жълт кантарион, еньовче и салвия или китки за всеки член от семейството и ги окачете вкъщи, за да предпазват дома ви от мълнии и негативни сили. За защитни цели използвайте също иглика, вратига, комунига, чемерика, росен и тинтява и еньовче. По китките рано сутринта се гадае за здравето и благополучието на членовете от семейството. Ако през годината някой в дома се разболее използват се листенца от изсушения венец и китките като лек. Може да се стрият и смесени с тамян да се запалят. Така да се прекади болния и стаята, в която лежи, а също да се потопят във вода и с нея да се измие лицето или тялото на болния. Предците ни са вярвали, че преди да „тръгне към зима“, слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада от него е с особена магическа сила. В крайморските райони на страната вярват, че морето "спира да се движи" и също се къпят в него. В някои части на България битуват представите, че през нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива или излива, а в самия ден не трябва да се пере, за да не сполетят болести и нещастия семейството. На този ден не се работи никаква работа. В народните представи той е "хаталия" (лош) ден и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи. В народната памет Св Йоан Кръстител, чието рождение се чества от църквата на 24 юни, битува и до днес като Свети Еньо или просто Дядо Еньо. На този ден той намятал кожух и отивал да моли Бога за сняг. Хората смятали, че е страшен човек и държи всички болести, но е способен и да предпазва от тях. На този ден слънцето за последно свети толкова мощно и дълго. След него лятото обръща лице към зимата. В Еньовденските обичаи има и обичай за предпазване на нивите от бродници. Това е особен вид вещица. Тя отива на чуждата нива, съблича се гола, яхва кросно и изпълнява особен танц, съпроводен със съответни заклинания. Тогава стръковете на нивата и се покланят. Само “царят” на нивата остава прав. Бродницата го откъсва и го носи на своята нива или харман. Вярва се, че с царя тръгва и плодородието на нивата. Обраната нива залинява, а нейната– избуява. Затова през тази нощ стопаните отиват на полето да пазят нивите от такива жени. Друг начин за предпазване от обиране е срещу празника стопанинът сам да ожъне своята нива в средата или четирите ъгъла, за да я намери бродницата вече обрана. В обичайното право бродничеството се смята за престъпление. Ако бъде хваната, вещицата се прекарва гола през селището «щото всички да и видят срама». Обикновено, след това тя сама напуска селото, макар никой изрично да не я гони, пише panacea.bg. Жасмина Бушева-Кацарска